Идва ли нова криза в Столичния автотранспорт?

Финансовата криза в столичния градски транспорт отново излиза на преден план. След временното „закърпване“ на положението през миналата година, въпросът за заплатите на работещите в сектора и за нормалното функциониране на системата остава нерешен. А предупреждението вече е ясно – ако не се намерят допълнителни средства, още през февруари София може да се изправи пред сериозни затруднения.

През 2025 г. напрежението в транспортните дружества достигна критична точка. Водачи, ватмани и служители излязоха на протести заради ниски възнаграждения и липса на устойчиво финансиране. Тогава държавата отпусна допълнителни средства, но при ясно условие – това да бъде временна мярка, докато се изработи нов модел за финансиране на градския транспорт.

Столичният общински съвет прие бюджета на София за 2025 година. План сметката на столицата бе одобрена с 41 гласа. Против бяха 4, а 10 се въздържаха. По-рано СОС прие и Транспортната рамка, с която се увеличават заплатите в градския транспорт със задна дата от 1 април. Заетите в общинските дружества получиха 300 лева допълнително върху заплатите си.

През май 2025 г. София остана шест дни без автобуси, трамваи и тролеи заради стачка на работещите в сектора. Тогава държавата отпусна 15 милиона лева, след като не се стигна до консенсус между кмета на София и протестиращите.

Решението обаче се оказа краткосрочно. Парите бяха достатъчни, за да се изплатят възнагражденията и да се избегне блокиране на системата, но не и за да се реши структурният проблем.

Кметът на София Васил Терзиев вече говори открито за реалния мащаб на кризата – около 50 млн. евро недостиг в бюджета на транспорта.

По думите му Столична община е поискала от държавата 153 млн. евро субсидия, а самата община е готова да осигури още 163 млн. евро от собствения си бюджет. Това са средствата, необходими за нормалното функциониране на системата – заплати, електроенергия, гориво и поддръжка.

Проблемът е, че държавен бюджет все още няма, а част от средствата за миналата година дори не са изплатени напълно.

Най-сериозният риск е свързан именно със заплатите на служителите в градския транспорт.

„През февруари ще има проблеми с изплащането на възнагражденията, ако не бъде гласувано допълнително финансиране“, предупреди Терзиев в интервю за Mediapool.bg.

Обсъжда се възможност временно да се отпуснат около 15 млн. евро от общинския бюджет под формата на заемно финансиране. Тези пари биха стигнали за приблизително три месеца – само за най-неотложните разходи.

Но и този вариант не е лесен за изпълнение заради ограниченията, свързани с липсата на приет държавен бюджет и лимитите върху разходите.

Ако не се намери решение, последствията ще бъдат директно усетени от пътниците – по-малко линии, по-редки курсове, съкратени разписания и риск от нови протести и стачки.

Системата няма как да поддържа сегашния обем работа без необходимото финансиране.

Според кмета проблемът не е само в липсата на пари, а в начина, по който се изчислява икономическата рамка на транспорта. „Другият проблем е начинът, по който се смята икономическата рамка на транспорта (бюджетът - б.а.). Там е заровено кучето“, заявява Терзиев.

Тя се прави година за година, докато инвестициите и разходите в този сектор са дългосрочни. Липсва модел, който да показва как днешните решения ще се отразят след 3 или 5 години.

Допълнително съмнение будят и данните, които идват от самите транспортни дружества – те се формират под контрола на Общинския съвет, а не на администрацията на кмета.

„Стари части се изписват като нови, а това води до изхабяване на превозните средства. За да направи някой няколко лева от накладки, съсипва скъпи автобуси и трамваи.“

Според него реален резерв може да се намери само ако се режат или корупционни практики, или разходи за персонал – а политическата воля за първото липсва.

И миналата година държавата отпусна средства, но при условие, че това е извънредна помощ, а не постоянно решение. Обещани бяха реформи, анализи и нов модел за финансиране. До момента обаче такъв модел не е представен публично.

Така градският транспорт остава в ситуация на „криза на парче“ – пари се търсят в последния момент, за да се избегне срив, без да се решава проблемът в основата му.

Градският транспорт на София се движи по ръба между временното оцеляване и системен срив от финансова криза. А решението зависи не само от общината, но и от държавата, парламента и политическата воля да се сложи край на модела „пари на пожар“.